На 9 март 1944 година умира Карел Шкорпил

 Карел Шкорпил е чешки  археолог  и музеен деец, един от създателите (заедно с брат си Херман)  на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска, където е и погребан. Завършил&n

 Карел Шкорпил е чешки  археолог  и музеен деец, един от създателите (заедно с брат си Херман)  на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска, където е и погребан.

Завършил  Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага ,  Шкорпил работи  като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив, Сливен, Варна, Русе и Велико Търново. След пенсионирането си в 1915 година  до смъртта си е директор на Варненския археологически музей  и преподавател в Морското  и Търговското училище. 

Шкорпил започнал да се преквалифицира в професионален археолог  още като млад учител, той  постепенно развил забележителна научна дейност и в продължение на над 50 години публикувал самостоятелно и в съавторство с Херман около 150 научни труда, от които 30 на чужди езици - немски, чешки и руски.  Шкорпил е един от основателите на Варненския археологически музей  и Варненското археологическо дружество .

Най-голям е интересът на Карел Шкорпил към древните български столици Плиска и Преслав, както и към Велико Търново. Това отвежда чеха в гимназиите във Варна и Велико Търново, където преподава едновременно математика и география. Плод на неговите изследвания е „Учебник по география за долните и горни класове на гимназиите и въобще за всички, които искат да се запознаят с отечеството си”.

Карел Шкорпил учителства в България 33 години.  През 1898 г. в  сп. “Известия Русского археологического института в Константинополе” братята Шкорпил публикуват тезата си, че не Преслав, а Плиска е първата българска столица. В 22 глави се описват намерените 25 прабългарски надписа и имена на български ханове и боляри, предмети и други находки. Така Карел Шкорпил става откривател на Плиска, а изследванията си за Преслав, направени в продължение на 40 години, публикува в обширната си студия “Паметници от столицата Преслав”, поместена в сборника “България 1000 години” по случай честването на цар Симеон през 1927 г. През 1893 г. К. Шкорпил започва проучване на Велико Търново и изработва “План на старата българска столица Велико Търново”. Повече от 60 години чехът работи за създаването и утвърждаването на българската археологическа наука, създава Варненското археологическо дружество и Варненския археологически музей през 1906 г.

Карел Шкорпил e участник във Военно-разузнавателната мисия в Добруджа през 1917 година , където изследва старобългарските укрепителни валове и селища. През май 1918 г.  пък е командирован от директора на Народния Археологически музей д-р Богдан Филов  - да проучи новооткрития  некропол от древни  погребения до с. Требенище  край Охрид.

През 1918 г. Карел Шкорпил е избран за дописен член, а  две години по-късно – за действителен член на БАН. Член е на Археологическите институти в Германия, Австрия, Турция, Чехия, Русия.

Карел Шкорпил умира на 9 март 1944 г.Погребан е сред останките на първата българска столица Плиска.

В чест на Карел и Херман Шкорпил  улицата във Варна, където е запазена къщата им,   е кръстена  на тяхно име, а също така тяхното име носи и варненското село Шкорпиловци.  Автор: Албена Иванова